Семена Валериана

Характеристики на растението:

Валерианата образува мощно коренище, което е дълго около 2-4 см и с дебелина около 2 см. То има многобройни разклонения. Подземните части са със силна характерна миризма.

Стъблото на растението е право, високо и кухо, може да достигне височина до 120-150 см. Образуват се обикновено едно или няколко стъбла. На върха стъблото се разклонява и завършва със съцветие. В него са събрани малки ароматни цветчета в бял, розов или виолетов цвят.   

През първата година валерианата образува розетка, а започва да цъфти и да дава семена на втората година. Ако ще отглеждате валерианата за корени обаче, тя трябва да се отглежда като едногодишно растение.

Условия на отглеждане:

Валерианата е взискателна към почвата. Тя вирее добре на плодородни, неутрални и алкални почви. Не харесва тежки, глинести почви.

Растението е влаголюбиво, затова почвата трябва да е влажна, но добре дренирана. Може да отглеждате валерианата на слънчеви места, но ще се развива добре и на сянка. 

Добри предшественици са зеленчуковите, бобовите култури, зърнените житни и фуражните култури. Трябва да подготвите почвата веднага след прибирането на предшественика. Изорете на дълбочина около 25 см, не трябва да има буци. Целта е да осигурите на почвата добра влаго- и въздухопроницаемост.

Валерианата издържа на ниски температури. Дори и при -25 градуса не се наблюдава измръзване.

Тя издържа и на засушаване, но тогава добивите намаляват.

Видове:

Valeriana offisinalis L има няколко подвида и много разновидности. Най-често се отглеждат четири вида от Valeriana officinalis: блестяща валериана (Valeriana nitida), висока или блатна валериана (Valeriana axeltata), пълзяща валериана (Valeriana stolo- nifera) и руска валериана (Valeriana russica).

Размножаване:

Валерианата се размножава по три начина: чрез директно засяване на семена, чрез разделяне на коренищата и чрез разсад.

При директното засяване на семена трябва много добре да е обработено мястото – да е равно и чисто, без буци и растителни остатъци.

Може да засеете разсад през следните периоди: предзимно (октомври-ноември), пролетно (февруари-март) и лятно (началото на август). Подготовката на лехите е стандартна като при производство на зеленчуков разсад. За отглеждане на разсада са необходими около 50-70 дни. Оптималната температура за поникване на семената е в диапазона 18-21 градуса. Когато се появи четвъртото листо – разсадът може да се пресажда на открито.

Разсадът се разсажда през пролетта или есента. Добре е това да става след дъжд, а ако не е възможно задължително е разсадът да се полее след разсаждане. Засадете на разстояние не по-малко от 30 см.

Грижи през вегетацията:

Основните грижи за валерианата са плевене, окопаване, поливане, торене, предпазване от болести и вредители.

Растението много добре реагира на торене. През вегетационния цикъл е нужно да го подхранвате с: азот, фосфор, калий, магнезий, сяра, цинк и бор.

При отглеждането от разсад валерианата образува цветоносни стъбла още през първата година. Ако ги оставите добивът от корени намалява. Ето защо често се практикува цветоносните стъбла да не се оставят да образуват семена, а да се отрязват когато достигнат височина 20-30 см. Това се прави няколко пъти през вегетационния цикъл.

Болести и неприятели:

Валерианата страда от гъбни заболявания (Sclerotinia sclerotiorum и Sclerotinia minor), ръжда и брашнеста мана. От неприятелите най-често бива нападната от майския бръмбър.

Събиране на реколтата:

Валерианата се отглежда най-вече заради своите корени. Изваждането на корените става през есента. След изваждането им трябва да ги измиете колкото може по-бързо на течаща вода, без да ги задържате дълго време, защото от водата активните вещества намаляват. След това се изсушават на открито, в проветриви помещения или в сушилня. При сушенето в сушилня температурата не бива да надвишава 40 градуса, защото иначе се губи етерично масло. Изсушените корени се съхраняват в плътно затварящи се съдове.

Ползи за хората:

Валерианата се отглежда най-вече заради корените й, които съдържат етерично масло и множество полезни вещества.

Валерианата е известна от древни времена с успокояващото си действие. Има доказателства, че още Плиний и Авицена са знаели за способността на валерианата да успокоява мозъка. Хипократ пръв описва нейните свойства, а Гален по-късно започва да я предписва като лек срещу безсъние.

През Средновековието билката се използва като успокоително и ароматно средство. В Европа ползите от валерианата са известни от 18 век.

Има няколко версии за произхода на името на растението. Някои смятат, че то е наречено така в чест на римски император, други са сигурни, че е получило името си от Валериан, който е бил лекар на Плиний. От латински думата „валериана“ се превежда като „да бъдеш здрав“.

Валерианата действа успокоително. Тя помага при безсъние. Прилага се още при неврози, нервно сърцебиене, критическа възраст, болезнена менструация, епилепсия, гуша, виене на свят и др.

Лекарствените средства, направени на базата на лечебна валериана, се използват най-често при лечение на нервни разстройства като: мускулни крампи, неврастения, истерични и епилептични припадъци, безсъние, мигрена и други хронични психични разстройства. Коренището на това растение има седативен ефект, поради което помага за отслабване на възбудимостта на нервната система. Използва се и като успокоително средство при бъбречни и чернодробни колики, хипертиреоидизъм, хипертония, заболявания на щитовидната жлеза, невродермит и спазми на стомашно-чревния тракт.

Валерианата помага за понижаване на кръвното налягане и разширяване на кръвоносните съдове.

Също така, това лечебно растение се използва широко в козметологията.

Трябва да бъдете внимателни с употребата на валериана, защото като всяка билка тя не е безобидна и може да има странични и нежелани ефекти. Затова е важно да се консултирате с лекар преди да я употребявате. С валериана трябва да внимават хората с непоносимост към нея, такива с хипертония и хроничен ентероколит. Трябва да имате предвид, че такива средства увеличават съсирването на кръвта, така че те не се препоръчват за възрастни хора, както и за тези, които са претърпели инсулт или инфаркт.