Грижи за бегонията

Снимка: Pixabay.com

Бегонията е едно от най-нежните, красиви и популярни за отглеждане растения. Наричана „кралица/царица на цветята”, тя е сред малкото екзотични видове с изключително многобройни естествени и хибридни сортове, които могат да се отглеждат както навън, в градината, така и като стайни растения.

Към момента ботаниците са регистрирали над 1000 естествени вида бегония, а хибридите надхвърлят 1200!

Как се отглежда бегония?

„Кралицата” е едногодишно растение, което на практика означава, че за да можем да ѝ се радваме дълго време, тя трябва да бъде пресаждана всяка година. Препоръчително е пресаждането ѝ да се извършва в средата на пролетта, когато зимата си е отишла окончателно и температурите навън са се повишили достатъчно.

Въпреки много си видове, бегонията се засажда или с грудки/луковици, или от семена или от резци. Засаждането от семена или резци е малко по-трудно и изисква повече старание и знания, докато засаждането с грудки е по-лесно и е предпочитано от начинаещите цветари.

Почва

Това красиво цвете обича плодородна, леко песъчлива и рохкава (леко влажна) почва. Затова е добре преди засаждането почвата да се подсили с почвен субстрат от листна почва, хумус, пясък и торф в съотношение 2:1:1:1. Някой от градинарите съветват към почвената смес да се добавя и малко утайка от кафе, за да се подхрани растежа на растението.

Засаждане

Ако бегонията ще се сади в градината и сортът е високо растящ, в почвата се правят дупки на 35 - 40 см. една от друга, а ако сортът е нискорастящ, тогава е добре разстоянието между дупките да е 15 - 20 см.  Ако пък ще се сади в саксии, тогава разстоянието на дупките може да е около 8 - 12 см.

По време на саденето във всяка дупка се поставя посадъчен материал, който се покрива с няколко сантиметра пръст отгоре. Процесът на засаждане приключва с поливане на растението.

Поливане

Бегонията обича леко влажна, но не и много напоена почва. Затова е добре след първоначалното по-обилно поливане да се внимава с напояването. Преди поливане е добре почвата да се провери с ръка дали не е прекалено напоена с вода.

Местоположение

Бегониите обичат слънчевите лъчи, но не обичат да бъдат излагани на пряка слънчева светлина. Затова те се чувстват добре в зона с непряка слънчева светлина и с частична сянка.

Ако цветето е саксийно, най-подходящото място за отглеждането му е на някое слънчево място в източния, западния или южния край на дома. Саксиите могат да бъдат поставени и на засенчена веранда, която получава обилна слънчева светлина.

Ако бегонията ще се сади за декорация в градината, тогава за нея най-подходящото място е това, което има пъстра сянка.  Местата в близост до високи огради или каменни зидове не са препоръчителни за засаждане на растението.

Въпросът, който си задават всички, които искат да разберат как да отглеждат бегония е как се разсажда растението

Разсаждане

Разсаждане от грудка

Тъй като бегонията е едногодишно растение, в края на сезона тя изсъхва. За да се извърши разсаждане от грудка трябва много внимателно да се отстранят изсъхналите части. След това грудката се изкопава от почвата, леко се обелва и се третира със слаб разтвор от фунгицин или манган.

След това се прехвърля в съд със сух торф или пясък и съда се поставя в затворено, хладно помещение. (Препоръчителните температури за съхранение са между 5 и 7 градуса).

В началото на пролетта (обикновено през март) грудката се изважда и се засажда в контейнер с плодородна за растеж на бегонията почва. Разсадът се поставя на светло, слънчево място, полива се редовно и накрая се темперира. След като израсте достатъчно се засажда в подходяща саксия или на открито.

Разсаждане от семена

Разсаждането от семена започва в края на декември и началото на януари. Приготвя се почвен субстрат от листна почва, хумус, пясък и торф, който се разпределя в кутии.

Във всяка кутия или саксия се поставят семена от бегония и се поливат. След около 30 дни се появяват първите издънки на растението и това е знак, че съдовете трябва да се покрият с парче стъкло.

Стъклото трябва да се отваря по малко, но редовно, за да не се образува прекалено голям конденз, който да навреди на израстването на издънките. След като израсте достатъчно, разсадът се прехвърля в саксии или се засажда в градината.

Болести по бегонията

За съжаление бегонията е доста капризно растение и за да се радваме на красотата му дълго време се налага да се полагат доста грижи за неговия правилен растеж.

Гниене

Един от най-големите проблеми на бегонията е склонността ѝ към гниене, ако е била изложена на прекалено много поливане или ако почвата, в което е засята е прекалено студена, глинеста и влажна.

За да не се стига до там и растението да умре е препоръчително да се използва почвена смес с допълнителен перлит, който осигурява по-добър дренаж. Ако бегониите се отглеждат в градината, почвата, в която е добре да бъдат засадени е пясъчната, плодородна почва. Ако пък почвата в градината е по-скоро тежка и глинеста, тогава специалистите препоръчват бегониите да се садят на повдигнати лехи, а почвата да бъде облагородена с компост.

Брашнеста мана

Това е вид гъбично заболяване, което често атакува бегониите, като образува бели петна по листата и цветовете на растението. Ако не бъде спряно заболяването, листата и цветовете на бегонията пожълтяват и окапват преждевременно. Брашнестата мана се третира с органичен фунгицид, който можете да намерите в нашите агроаптеки или да поръчате през сайта ни. Може да приложите и домашен спрей, приготвен от 1 с. л. сода за хляб и 1 с. л. специално масло, които се разтварят в един литър вода.

Бактериално листно петно

Това заболяване се причинява от гъбичка, наречена Xanthomonas campestris. Заболяването започва да се развива първо от долната страна на по-старите листа и първоначално прилича на малки лезии покрай ръбовете на листата. Лека - полека петната се разширяват, а листата стават полупрозрачни и пепеляво - кафяви на цвят, след което увяхват и падат преждевременно.

След листата идва ред на стъблата, цветовете и накрая растението умира. За да се предпази бегонията от появата на бактериално листно петно е необходимо да се проверява редовно и ако се забележат заразени листа да се отстраняват своевременно. Болестта може да се третира и с препарати, които се закупуват от специализираните магазини и аптеки.

Кореново гъбично гниене

Кореновото гниене се причинява от гъбичките Pythium или други патогени, които попадат с водата в почвата, в която се отглежда бегонията. При този тип заболяване стъблата на цветето изгубват цвета си, изсъхват и ако не се вземат мерки болестта се разпростира по цялото растение и то може да умре.

Сива плесен

Сивата плесен се причинява от гъбичката Botrytis cinerea. Заболяването е често срещано при бегониите и се характеризира с меко, кафяво гниене на листата, цветовете и стеблата на растението.

Бели и червени мушици - Тези малки, досадни мушици често атакуват бегониите, които се отглеждат в саксии. За да се отстранят се използва инсектициден разтвор, а листата на бегонията се третират с напоен с алкохол тампон.

Популярни видове бегонии

Както споменахме още в началото, бегониите са много сортове и няма как да бъдат изброени всички. Затова ботаниците ги разделят на три основни групи:

• листнодекоративни
• цъфтящи
• храстовидни бегонии

Едни от най-популярните видове бегонии, които се отглеждат у нас са:

• „Ped”
• „Corral”
• „Fuchsia”
• „Loren”
• „Елиатор”
• „Бегония туберхибрида”
• „Ангелско крило”
• Други.

Знаете ли, че…

Едва ли някой щеше да помни управителя на остров Хаити, мосю Бегон, ако не е била голямата му любов към екзотичните и редки растения. Запленен от непознатите за европейците растителни видове Мишел Бегон организирал и спонсорирал експедиция за изучаване на флората на тропиците, по време на която известният ботаник Чарлз Плумър открил невероятно красиви цветя без аналог в света до тогава. За да почете благодетеля си, Плумър нарекъл екзотичните цветя „бегония” на мосю Бегон.

Бегониите са били използвани в китайската традиционна медицина, за да намаляват болките при рани, да спират подуването и да облекчават симптомите на настинка и разстроен стомах. В други райони на света растението се е използвало, за да облекчава зъбобола, за лечение на бъбречни заболявания, а цветовете му се използвали за облекчаване на болките при изгаряния.

В много култури грудковата и полуперфлоренната бегония се е използвала и за консумация. Индонезийците например са използвали бегония, за да приготвят специален сос за рибните си ястия. В Китай, Индонезия и Бразилия цветовете на бегонията са били използвани като салата или за ядлива украса на ястия, а когато цитрусовите плодове не били на разположение, древните са хапвали листа от бегония, за да се предпазят от скорбут.

Още факти...

• Освен за декорация, в миналото листата на бегонията са се използвали за полиране на мечове.
• Ако някой ни поднесе бегония за подарък, това означава „Бъдете предпазливи”.
• Бегонията произвежда едни от най-малките семена в света. Семената ѝ са толкова миниатюрни, че повече приличат на прах. Една унция семена от бегония е достатъчна за производството на 3 милиона стръкчета разсад.
• В природата могат да се срещнат повече от 1000 сорта диворастяща бегония. Повечето сортове растат на засенчени места в екваториалните страни.
• Първият сорт естествено растяща бегония е открита в Коста Рика. В Европа растението е пренесено през 1777 година.

• В зависимост от вида, бегонията може да има единични или двойни цветове. Венчелистчетата на цветовете ѝ могат да разрошени, гладки или много деликатни, а цветовете могат да бъдат изключително разнообразни - от наситено червено, искрящо бяло, до нежно розово, весело жълто, оранжево или пурпурно. Листата на бегонията могат да имат различна форма, а цветовете ѝ могат да варират от бронзово, до розово, сиво и зелено.
• Това, което отличава бегонията от почти всички останали растения е, че тя развива два отделни цвята в една грудка - мъжки и женски. Мъжкият е богат и красив, а женският е по-торбест и малък.
• В зависимост от сорта, това растение може да достигне размери от 20 см. до 60 см. височина.
• Бегонията има далечна „роднинска връзка” с тиквата, краставицата и пъпеша.