Защо гние зелето?
Снимки: Pixabay.com
Зелето е един от любимите зеленчуци и се отглежда практически почти във всяка градина у нас. Има много различни сортове, всеки със своя специфика на отглеждане, особености и срокове на узряване. Безспорно, за да се радвате на вкусни и здрави зелки е необходимо да спазвате определени изисквания и да полагате грижи. Агротехниката за отглеждане на зеле не е сложна, но е задължителна. Трябва да имате предвид също, че през целия вегетационен период зелето бива нападано от болести и вредители. Освен това често срещан проблем е то да започне да гние още на лехата. На какво се дължи и какво можем да направим в този случай?
Бактериоза
Бактериозата напада зелето още от средата на вегетацията и може да се усили по време на съхранението. Причинителите на болестта са различни. По листата се образуват тъмни петна с маслен налеп върху тях. Петната стават все по-големи и листата започват да потъмняват и да гният.
Кочанът на зелето постепенно омеква и става сиво-кремав. Гниещата глава на зелето отделя неприятна миризма. Бактериите нападат зелето през листата, но също така и от почвата през кочана.
Понякога зелето отвън изглежда съвсем здраво, но отвътре е напълно изгнило.
Дори и минималните повреди по листата на зелето са признак на сериозен проблем и затова тези зелки не бива да се съхраняват. Болестите по-често нападат ранните и средни сортове и се активизират в топли дъждовни дни. Те засягат образуваните глави, които започват да се напукват под въздействието на влагата.
Бяло гниене
Причинител на бялото гниене е гъбата Sclerotinia sclerotiorum. Тя най-често се развива към края на вегетационния период и се активизира при дългосрочно съхранение през зимата. При заразяване симптомите са следните: листата от външната страна на зелето са воднисти, покрити са с петна с различни размери и започват да гният. Постепенно проблемът засяга цялата глава. От горната страна на листата се оформя бял кадифен мицел. Гъбата оформя множество черни склероции с размер 0,1- 3 см, които могат да се видят на повърхността на главата.
Бялото гниене засяга предимно повредени, презрели, измръзнали зелки. То обича почва, богата на органични вещества.
Гъбата, причинител на болестта, може да съществува дълго време като склероций или мицел. Като при това не губи своята жизнеспособност.
Заразеното зеле не бива да се съхранява, защото бързо загнива, а едновременно с това заразява и другите около него.
Сиво гниене
В дъждовния период, към края на вегетацията, зелето може да бъде засегнато от сиво гниене. Заболяването се причинява от гъбата Botrytis cinerea. Засяга най-напред външните листа и по тях се образуват кафяви петна. След това заразата се разпространява и към вътрешните листа. Зелката се покрива с кафяв прахообразен налеп. Този пухкав слой съдържа спори на гъбата.
Сивото гниене се активира, ако реколтата се съхранява при прекомерна влажност и по-високи температури на въздуха. Първи страдат зелките, които са повредени. При съхранение зелето трябва редовно да се проверява и незабавно да се отстраняват гнилите глави.
Профилактика
Има няколко важни правила, които ако се спазват, няма да предотвратят напълно, но със сигурност ще намалят вероятността от заразяване на зелето. Болестите нападат насажденията в следните случаи:
- Гъста сеитба
- Недостатъчно или прекомерно поливане
- Несъблюдаване на сеитбооборота
- Липса на превантивна защита от болести и вредители
Какво да правим?
Ето няколко съвета, които е добре да спазвате:
- Спазвайте сеитбооборота – зелето може да се сее на старото място отново след 4 години. Добри предшественици са: краставици, боб, картофи, лук, моркови, чушки, домати, чесън. На мястото, където планирате да отглеждате зеле като сидерати е добре да засеете зърнени култури или боб, но в никакъв случай кръстоцветни.
- Профилактика с биофунгициди – много е важно превантивно да обработвате семената, разсада и почвата с биофунгициди, за да предпазите реколтата от гъбни болести. Препоръчваме ви Био хийл, който съдържа в състави си уникалната гъба Trichoderma harzianum. Много полезни са и биофунгицидите на Биона, които могат да се използват и за профилактика и за лечение.
- Следете за вредители. Те разпространяват болести. Освен това, например, гъсениците гризат листата на зелето и така то става по-податливо на нападение от фитопатогени.
- Правилно торене с минерални торове - прекомерното количество азот води до гниене на зелето. Предпочитайте торове богати на калий и фосфор.
- Отстранете своевременно плевелите и другите растителни остатъци от градината. Не поставяйте листа с признаци на заболяване в компостера, а ги изнесете от градината или ги изгорете. Направете същото и с гнилите кочани.
- Заложете на хибриди и сортове, които имат достатъчна устойчивост на болести по кръстоцветните.
Реколтата от зеле винаги събирайте в сухо време. За дълготрайно съхранение оставяйте само напълно здрави зелки. Ако има малки повреди, консумирайте такива зелки в скоро време и ги съхранявайте отделно от здравите зелки.